аз:
някъде от родилния дом на надеждите
от пеперудените крилца на спомените
и от проблясващите стъкълца на истините

се показва замислен лъч
стряска се когато ни вижда
по устните му затрептява събуждане
обливат го вълни от желания
и той изведнъж се усмихва и се разтапя
остава само ухание в мрака

пак е нашата вечер


tearfly:

някъде, където проплакват шепотите на сънищата ни
а умората бяга от колабиралите ни от щастие пътища
се събуждаме в ново пространство заслужило рая си

всеки лъч светлина пие от чашата с истина
и широко отваря очи за препускащи облаци
малка морска въздишка поглежда към двама ни
и застива в блаженство от приказен транс
кротко полита към всяко вълшебство нарисувало дом
и премигва отразила крехко ухание от красиви бездумия

намини във съня посред нощ