аз:
Ето, заспива махалото
сляло реалност с фантазия, 
пак ще погаля одеялото,
после без грам куртоазия
ще те завия, поглеждайки
с много надежди в очите ти,
ти ще заспиш, обезвреждайки
моите болки с лъчите си,
някъде горе небетата
бавно ще почнат да пеят,
а пък, заспал във сърцето ти,
с тебе аз пак ще живея…

tearfly:

Днес с теб ще събудим зората,
пренощувала в къс одеяло,
там била и съдбата,
двете се почувствали цяло.
И, погалени от нежни лъчи,
ще си отнемем от тъпата болка,
затанцувала в твойте очи,
ще отключа надеждата малка.
Неоткрити, несбъднати, смели
ще преминем през мрака злокобен,
и отново блуждаещо цели
ще сме вече едно - лист отронен…

Превъзходно!