Колко прекрасно е, че имаш Татко,
който изпива раните ти,
който откъсва нощем слънцето

 Имало, казват, любов.
Била подарък от Бога.
Но не е ли тя покров

аз:
и тази вечер си свалила крилете си
тъй или иначе не ги ползваш по предназначение

tearfly:
и когато земята дом построи ни
и прогледна реката

tearfly:
дългата ми очна линия драска по кожената седалка
уморената ми ръка следи движенията през прозореца