някога
преди около триста вечности
когато имаше само мрак
с тебе бяхме два случайно появили се отблясъка
още си спомням как те срещнах
разхождайки се една сутрин
и точно тогава се появиха утрините
беше ми толкова топло с теб
всъщност не ме забеляза веднага
минаха десет вечности
преди да ме забележиш
но нещо в мен ти хареса
първо се доближи плахо до мен
после ми изпрати въздушна целувка
и накрая взе да се разхождаш с мен
след като създаде сутрините

и тогава
точно тогава
когато бяхме два слели се отблясъка
случайно създадохме Коледата

tearfly:

две малки прашинки в окото на Бог тържествуват
и когато небето беше отгоре а земята отдолу
а след тъмнината дойде светлината и не беше само нощ
с теб сътворихме искрите на истината
и вода обля пръстите ни мъглата се отдели и политна
а там луна и звезди дишат и крепят дъха ни
после крачехме по твърдото и докосвахме мечтанието за утре
в краката ни треви
с ръце обгръщахме стволовете на дърветата
и Бог заплака
превърнали се в две сълзи сляхме се с вечното
изпратили сътворението след толкова вечности
колкото може отново от мъка да се сътвори светът
загубили единение и посока
намерихме пръстите си слети

и тогава
точно тогава
милиарди години преди свършека
случайно създадохме Коледата